Камелия Спасова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на авторката

 

джкш

 

Камелия Спасова

 

едно обло аз понякога се зъби
излиза на повърхността
но бързо губи форма
потича
така че се отварят
течовeте ми, мъртвите влечения
и загубени пластове време
люспи от стари плакати, люспи от сгради
прах и мазилка се мътят

 

как умело мога да се изкормвам
каква стръв по обезумяване
припада синтаксиса
и всяка реч е вече съмнителна

 

време е време е
да се прибера
където джкш ме чака

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 11. март 2013 г.
г1998-2016 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]