Камелия Спасова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на авторката

 

Куфар № 3: снимките на Лупър

 

Камелия Спасова

 

В куфара на моята obscura
всички са заключени.

 

Воайорът и без това не е пасивен наблюдател,
нито е единственият, който наблюдава –
портите на времето се свиват и разтягат
в най-естествения ход от всички входове.
Труп до труп са неговите погледи,
щракват в капана му и най-добрите –
все пак трябва да се фабрикуват спомени.

 

Някои се усмихват: свян в шепите,
други дават знак, че знаят:
винаги сме голи – с шапките и с обувките,
в негатива скришните ни помисли се проявяват,
тъй че нека знае – знаем –
и да видим хищно как ни гълта с очите.

 

Нека той ги гледа, аз го гледам.
В упор стрелям,
фотоапаратът мигва,

 

пренавивам бавно лентата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 11. март 2013 г.
г1998-2016 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]