Камелия Спасова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на авторката

 

проглед

 

Камелия Спасова

 

 

да бяхте ме родили в златен век
не в мрачните кьошета и килери
където похотта ви свари все творите
не възкръсват едноизмерните ви сенки
и в ключалките зениците си включвате
за да следите какво се случва
у съседите, защото в близост, но не тук,
измамна близост,
нещата стават, които тук не стават
и златните дните в Рим, и златни в Атина,
такива ми били разпасани бащите, майките
така не ме научиха да чукам по вратите,
а с очи в ключалките
далече стигам без да пипам
и други са виновни
че не ми отвориха

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 11. март 2013 г.
г1998-2016 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]