Камелия Спасова
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
тогава за първи път без време а целият простор си беше мой не няма да изгубя равновесие а щипка по щипка ще окача себе си на въжето
наместо пране
когато изсъхнат очите ми когато се зазидат всички отвори настъпи сушата тогава, тогава, тогава
тялото ми е подходящо достатъчно чисто за подреждане в шкафа при другите вещи
върни се | продължи
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!