Върлува тежък грип, Профирий
и знам, че си вкопан в земята
вече девета есен,
но когато ноемврийският задуха
с върха на пръстите си те усещам
как провисваш тяло тътрузиш крак
от стая в стая
и подпяваш с цяло гърло:
кали мера, кали спера.
Аз не помня как да ти отвърна.

Върлува тежък грип, Профирий,
а някои неразумни
твърдят, че идва чумно време
и болни са децата,
прищипани в скоба от бащите си
и болни са им майките –
отрано малките отказали да бъдат кърмени,
без да е Дионис покровител,
отново влизам в малки драми,
а не остана кой да гледа
и припява:
вътре пласт след пласт зараза.

Не се оплаквам,
но ми липсва тази сутрин
твойто кали мера, кали спера
за да спре
моето
пълзящо
сгро-
мо-
лясссссване.

върни се | продължи