Камелия Спасова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на авторката

 

Зараза

 

Камелия Спасова

 

 

Върлува тежък грип, Профирий
и знам, че си вкопан в земята
вече девета есен,
но когато ноемврийският задуха
с върха на пръстите си те усещам
как провисваш тяло тътрузиш крак
от стая в стая
и подпяваш с цяло гърло:
кали мера, кали спера.
Аз не помня как да ти отвърна.

 

Върлува тежък грип, Профирий,
а някои неразумни
твърдят, че идва чумно време
и болни са децата,
прищипани в скоба от бащите си
и болни са им майките –
отрано малките отказали да бъдат кърмени,
без да е Дионис покровител,
отново влизам в малки драми,
а не остана кой да гледа
и припява:
вътре пласт след пласт зараза.

 

Не се оплаквам,
но ми липсва тази сутрин
твойто кали мера, кали спера
за да спре
моето
пълзящо
сгро-
мо-
лясссссване.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 11. март 2013 г.
г1998-2016 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]