Десетгодишнината на литературния сайт www.litclub.bg (30.08.2008 г. - бел. ред.) e добър повод освен за празник и поздравления, да бъдат поставени с нова сила някои изтощени въпроси и те да бъдат мислени в перспективата на настоящето събитие:
1. престижът на книжните издания в сравнение с електронните;
2. редакторските политики;
3. местата за съвременна литература, българска и преводна, както и за оперативна критика и теория.
Обозримостта, по-голямата достъпност и механизмите за каталогизиране и боравене с архиви правят интернет пространството привлекателен носител на информация. Като става почти задължително и със сигурност по-авторитетно книжните вестници и списания да се дублират и в електронен вариант. При подобна тенденция „Литературен клуб“, макар да е изцяло дигитална медия, се очертава като авторитетен източник за съвременна и най-нова литература.
Липсата на конкретна и профилирана редакторска политика е често причина за хаоса, неразбориите и загубата на център в интернет сайтовете. „Литературен клуб“ наистина се откроява със систематично преследвана политика и резултатът е, че в този сайт не се публикуват графомански текстове. Публикациите са старателно редактирани и стремежът към обновление с нови рубрики и автори не е затихнал независимо от десетте изтекли години. Трябва да се признае заслугата, енергията и мотивацията на Емилиян Николов да продължи да се занимава със сайта въпреки трудностите, които възникват от чисто междуличностните до финансовите задължения. Факт е, че в богатата библиотека на „Литературен клуб” са имената и първите текстове на много от най-младите преводачи, критици, поети и писатели. Litclub им осигурява арена, където да обработват, стабилизират или експериментират с почерците си, но винаги с мярата и стремежа към едно по-добро ниво. Организирането на конкурси за откриване на още неизвестните автори, медийното партньорство на различни хуманитарни събития, спечелването на рубрика към Национален фонд „Култура“ за литературна критика (2008) са неоспорими заслуги на сайта, които го правят едно от динамичните места за нова хуманитаристика.
И накрая самото пожелание – „Литературен клуб“ да опази инстинкта и професионализма при откриването на текстове, имена и поетики, както и да съществуват възможности, от които да успее да се възползва.
---
* Текстът е писан по повод 10-годишнината на електронното списание „Литературен клуб“ (30. август 2008 г.) и е публикуван в бр. 27 (17-23.09.2008 г.) на в. „Литературен Вестник“.
Съвсем скоро „Литературен клуб“ навършва 12 години, което ни даде повод да препечатаме текста на Камелия Спасова от „Литературен Вестник“ с разрешението на авторката.
|