Пъпът на този град
(кръгло площадче с паметник,
обелил своето минало
за да стане звук и синтагма
за срещи)
тя не познава
и мести с поглед центъра
малко встрани
където миризмата
я връща бавно вкъщи
дервишки пумпал стават дните
и около шишът миметично
желанията й се завъртат
примки-мимки, стари снимки
нахлуват късове памет
но ето хоп: от унеса я буди мил арабин
и към горещата шауарма
добавя един фалафел с форма на сърце
съвсем без никакви пари.

върни се | продължи