да бяхте ме родили в златен век
не в мрачните кьошета и килери
където похотта ви свари все творите
не възкръсват едноизмерните ви сенки
и в ключалките зениците си включвате
за да следите какво се случва
у съседите, защото в близост, но не тук,
измамна близост,
нещата стават, които тук не стават
и златните дните в Рим, и златни в Атина,
такива ми били разпасани бащите, майките
така не ме научиха да чукам по вратите,
а с очи в ключалките
далече стигам без да пипам
и други са виновни
че не ми отвориха

върни се | продължи